Главно меню
   
Контакти
 
6750, гр. Ардино,
бул. "Бели брези" №31
тел: (03651)42-38
кмет: (03651)40-40
факс: (03651)45-68
e-mail: ardino@abv.bg
PR: Гюнер Шюкри
тел: 0886545477
 
Общинско издание
   


Новини
 
И Н Т Е Р В Ю
25 Февруари 2009


Ахмет Емин Атасой е роден на 16 май 1944 г. в с. Крепча, Търговищка област. През 60-те години на м.в., като студент периодично работи като литературен сътрудник в предаванията на турски език на Радио София. От 1968 до 1989 г. е учител по български език и литература в родното си село.
Периода на „възродителния процес” (1984 - 1989) поетът го изживява твърде драматично и през есента на 1989-а се принуждава да емигрира в Турция. Живее в гр. Бурса, където активно продължава творческата си дейност и полага усилия за представянето на българската поезия на турските читатели, също така и за заздравяването на българо-турските културни връзки.
Ахмет Емин Атасой е автор на четиринадесет стихосбирки.
С твореца Ахмет Емин Атасой разговаряхме в Ардино. Темата на разговора ни бе съставената и преведена от него „Анталогия на българската поезия” на турски език.

В СТРАНАТА НА ИЗБИТИТЕ ПОЕТИ ВСЕ ОЩЕ ИМА ДОСТОЙНИ ПОТОМЦИ

- Уважаеми господин Атасой, вие сте съставител и преводач на турски език на академичен труд - `Антология на българската поезия от 60-те години на ХІХ век до днес`. Как се роди идеята да реализирате този пъстър български `букет` от значими български поети?

- Идеята да направя един щателен подбор от стихотворенията на значимите български поети, живeли и творили през периода от 60-те години на ХІХ в. до наши дни, и да ги преведа на турски език, бе един съкровен план в моя живот, чието изпълнение кой знае защо (може би от страх, че няма да мога да се справя) постоянно отлагах. Обаче носех дълбоката вяра, че все някой ден той ще се реализира. Фактът, че още през студентските си години бях превел и публикувал, в излизащите през онова време вестници и списания на турски език, стиховете на някои любими мои поети, ме окуражаваше донякъде. Нещо повече: още през 1972 г. подготвих една поетична сбирка от шестима поети-септемврийци, под заглавие „Септемврийски болки”, която си остана непубликувана, поради забраната на изданията на турски език от тогавашната тоталитарна власт. Но аз продължих безотказно дейността си в очакване на по-благоприятни времена.
Бруталностите на т.н. „възродителен процес” изживях много болезнено и през 1989 г. бях принуден (заедно със семейството си) да емигрирам в Турция.

- Драматичният `екскурзионен` поток, в който волю-неволю се оказахте, не прекърши ли вашите желания и амбиции?

- Наистина, тази драма ме застави да се замисля сериозно и дълбоко върху някои повратности в нашия живот. В тази насока ме окриляха нравствената чистота и гражданска смелост на поетите Блага Димитрова, Радой Ралин, Стефан Цанев и други, които категорично се противопоставиха на своеволията на самозабравилата се власт, причинили политическа деформация и социален хаос в страната. Тяхното възхитително поведение показа, че в страната на `избитите поети` все още има достойни потомци, които заслужено носят безсмъртното знаме на националната чест и човешкото достойнство.
Лично аз дълбоко бях развълнуван от този факт, който за мене означаваше победа на свободолюбивата българска поезия над насилието и безчинството. Обхванат от тези подбуди, реших, че е дошло времето да се захвана с реализирането на своята четиридесетгодишна мечта: да представя тази поезия, на която съм и ще остана вечно длъжник, на вниманието на турския читател. И така се роди „Антология на българската поезия от 60-те години на ХІХ век до днес”.

- Бихте ли споделили нещо повече за антологията - цел, съдържание...

- Да, разбира се. Тя има за цел да представи 140-годишния път на българския поетически гений, започващ с класика Иван Вазов и достигащ до Камелия Кондова (1969). В този си вид антологията включва 110 поета, утвърдили своите имена в новата българската литература, плюс 15 `нови надежди`, появили се на поетичния хоризонт през последните години.
Изготвянето на една такава книга, съдържаща общо 135 поета и около 600 стихотворения, за мене бе изключително изпитание, изпълнено с всевъзможни трудности. Не живея с илюзията, че съм ги преодолял напълно и безупречно, но се постарах да вложа максимални усилия за това. Предварително бях наясно, че превеждането на поезия е лудост, а да се хване човек сам да преведе и представи в самостоятелна антология една цялостна национална поезия е още по-голяма лудост. Но, така или иначе, и разумните хора понякога изпитват необяснимо желание да извършат някоя лудост. А случаят с мене е по-друг, защото лудостта е присъща на моя нрав особено когато стане въпрос за красотата, сиреч поезията, и най-вече за българската поезия, с която се чувствам сраснал. Ето защо не захващането, а напротив, бягството ми от тази трудна и отговорна работа щеше да бъде не само лудост, а едно голямо престъпление, което не бих си простил никога.

- ... и за `технологията`, която приложихте при подбора на поетите и стихотворенията?

- Трябва да призная, че много се затрудних при подбора на поетите и техните произведения. В общи линии се придържах към следните всеизвестни критерии:
Класиците на българската поезия - Христо Ботев, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Никола Вапцаров и други.
Автори с голям талант и ценен принос в областта на поезията: Веселин Ханчев, Блага Димитрова, Иван Радоев, Пеньо Пенев, Любомир Левчев, Иван Динков, Стефан Цанев, Христо Фотев, Станка Пенчева и други.
Поети, представящи най-достойно българската поезия в чужбина през последните години: Константин Павлов, Николай Кънчев, Кирил Кадийски, Калин Донков, Генчо Белев, Бойко Ламбовски, Мирела Иванова и други.
Поети от различен етнически произход, с реални заслуги към българската поезия: Валери Петров, Давид Овадия, Усин Керим, Наджи Ферхадов, Филип Хорозов и други.
Не можех да се отнеса с пренебрежение към онези големи автори, лансирани като придворни певци на тоталитарната система, с чиито имена се спекулира умишлено както от страна на определени политически кръгове, така и от предубедени литературни критици - Павел Матев, Георги Джагаров, Андрей Германов, Дамян Дамянов, Евтим. Евтимов, Владимир Башев и други.
При представянето на поетите, се възползвах от оценките на литературната критика, посочена в библиографията. При подбора на авторите и техните стихотворения може да има известен субективизъм, което считам, че ще се посрещне с разбиране от страна на читателите. Но мога да твърдя, че съм положил големи усилия, за да представя всеки автор с най-характерните за неговия творчески облик поетически образци.
Тази антология е израз на синовния ми дълг към моята родна земя, към всички хубави хора на България и към благородната българска култура, от която съм черпил с пълни шепи.

- Читателят в Турция познава ли българската поезия?

- С огорчение трябва да изтъкна и един изключително важен факт, който ми направи силно впечатление след настаняването ми в Турция, а именно, че с изключение на покровителстваните от тоталитарното управление поети, общо взето българската поезия в тази страна не се познава. И стихотворенията на тези поети, които се знаят, поради лошия превод (най-вече от трети език) са лишени от естетическите си качества. Освен това преводачите просто са пренебрегнали такива важни национални особености като образността на езика, фолклорните елементи, рима, ритъм, които са съществени компоненти на българската поезия почти през цялото й развитие. Спазването на всички тези компоненти изискват не само голямо старание по отношение спазването на стихотворната форма, вникване в творческата лаборатория на поета и т.н. В противен случай цялата работа се свежда до механичното предаване смисъла на преведения контекст, какъвто е случаят с повечето стихотворения от български автори, преведени на турски език. А това е равносилно както с подценяването на преводаческата работа, така и с неволна гавра с `преведения` поет. Погледнато от гледна точка на прецизността, може да се каже, че българското стихосложение трудно се поддава на превеждане на турски език. А какво значи преодоляването на тази трудност, това могат да кажат само онези, които от години и сериозно се занимават с превод на поезия.

С Ахмет Емин Атасой разговаря Саффет Ерен


Прочитания: 1555 пъти

 
Коронавирус COVID-19
 
 
Разделно събиране
 
 
Пожарна безопасност
 
 
Анкета
 
Адекватни ли са мерките срещу коронавируса у нас?

Да
Трябва да са по-строги
Не
Не знам


Начална дата на анкетата:
2020-03-23


[ Резултати ]

 
Профил на купувача
   
ПРОЕКТ
   
ПРОЕКТ
   
Актуално
  Анкетна карта
(МИГ - Ардино)
 
ПРОЕКТ
   
Данъчни задължения
   
Млади таланти
   
Комисия
 


гр.Кърджали, ул."Клокотница", бл."Център"39, ет.1
тел.: 0361/6 18 09
email: kardzhali.kzd@kzd.bg

 
Плащане на данъци
   
Пази гората от пожари