Делегираните бюджети в училищата на Община Ардино
Училищата в Община Ардино са на прага на оцеляването с т. нар. единни бюджетни стандарти /ЕБС/ за издръжката на 1 ученик през цялата година. С отпуснатите около 1150 лв. за ученик в Общинските училища е немислимо да се посрещнат най-належащите потребности на образователния процес, имайки предвид категорията на населените места в планинската ни община, обективните миграционни и демографски проблеми. Не на последно място са и социално-икономическите затруднения на жителите на общината ни, поради които се наблюдава обезлюдяване на селата ни. Този процес вече засяга и град Ардино – най-вече в Начално училище „Христо Ботев”, където по средата на учебната година учениците, заедно със семействата си се преместват в други населени места на страната или в държави от Европейския Съюз.
С ЕБС се оказва икономически натиск върху ръководителите на училищата и на общините да се закрият много училища, а сградите им да се продават или ползват не по предназначение. Тенденциите за връщането в родния край след определен период икономическа имиграция, могат един ден в близко бъдеще да изискат тяхното повторно откриване – така, че не бива с лека ръка да се прибягва към крайни мерки. Анализите показват, че в общината ни са останали само средищни училища, където се учат деца от близките населени места в радиус от 20-тина км разстояние. Такива са училищата в Горно Прахово, Млечино, Боровица и др. Тези училища задължително трябва да попаднат в графата „защитени” на МОН.
Със спуснатите ЕБС се слага знак за равенство между лошо управлявано училище и училище. Това е неправилен подход най вече за крайграничните и планински общини.
Ясно прозира и още едно несъответствие между ЕБС и нормативните документи на МОН от последните дни – Наредба № 2 и № 3 от м. Февруари 2008 г. Намеренията за средна брутна заплата от порядъка на 650 лв. за педагозите от 01.07.2008г., /поети като ангажимент от управляващите още по време на учителската стачка/, не могат да се изпълнят с тези 1150 лв. ЕБС за един ученик. Освен това очевидните инфлационни процеси в хранителните стоки, горивата, електроенергията също изискват актуализация на тези ЕБС, тъй като е немислимо директорите на училищата да покрият първостепенните си стопански разходи. И да не забравяме, че училището е образователна институция, а не търговска фирма.
Икономисти от Националното сдружение на общините в Република България /НСОРБ/ са изчислили, че училище със 150-200 ученика ще „фалира” с тези ЕБС дори и при най-ефективно разходване на финансовите си средства. Нека да си припомним за болниците-търговски дружества и да си направим съответните изводи за „строго” икономическия подход при социални дейности като „Образование” и „Здравеопазване”.
Общинско ръководство, грижейки се за образователния процес в училищата на негово подчинение, в крайна сметка провежда индиректна социална политика по отношение на гражданите, които са родители на нашите ученици!
Азис Мурад