Българските университети страдат от липса на пари, а обучението в тях е безнадеждно остаряло. Те се нуждаят от основна реформа, но правителството предлага само половинчати мерки. Студенти от Софийския университет "Св. Климент Охридски" описват лошото състояние на материалната база и липсата на практическа насоченост в преподаването. Работодателите пък се оплакват от слабата подготовка на младите специалисти и твърдят, че дори дипломирали се със солидни академични познания студенти трябва да преминат подготовка по практически познания.
Трудно е да се оценят или сравнят висшите учебни заведения в България, тъй като няма статистика за назначаването на работа на дипломиралите се студенти и тяхното заплащане. Но нито един български университет не е в списъка с най-добрите 500 в света, съставен от Института за висше образование към шанхайския университет "Иао Тонг".
Затова и много млади българи се записват в чуждестранни университети. Според данни на ЮНЕСКО 10 024 българи са учили в чужди университети през 1999 г., докато днес броят им е 54 000.
Според някои икономисти проблемът не е в средствата, а в начина, по който Министерството на образованието ги разпределя между университетите. Според тях настоящата централизирана система на финансиране, с която министерството определя таксите за обучение и субсидиите, елиминира конкуренцията между институтите.
За 17 години преход правителствата са отказвали да увеличат реално субсидиите за университетите с аргумента, че е безсмислено да се наливат средства в неработеща система. От 1996 г. насам Законът за висшето образование е бил преправян над 20 пъти, но никой не е успял да оправи системата.
По данни на Министерството на образованието България харчи 0,8% от БВП за висше образование. За ЕС средната цифра е 1,2%, за Канада - 2,3%, а за САЩ - 2,6%. Разходите за студент годишно в България възлизат на 1100 евро. В останалата част на ЕС цифрата е 8600 евро, а в САЩ - 20 000 евро.

BUSINESSWEEK

‹ Назад