Човек трябва да знае правата си и да ги търси, казва 83-годишният бай Хасан Моллаюмеров от ардинското село Падина. В мъгливия ноемврийски ден той е тръгнал с автобуса за града, за да получи обещаното намаление за автобусни билети като човек в неравностойно положение. Работил е 15 години на подемния асансьор в мина „Мадан”.
В края на 70-те години се пенсионирах, разказва бай Хасан. Пенсията му не е голяма, около 300 лева, но жена му получава по-малко от половината на тази сума, така че е доволен и на това.
Въпреки че е на 83 години, у него още живее експериментаторският дух. Спя по 3 часа в денонощието и това ми е достатъчно. После се събуждам и започвам да разсъждавам върху различни неща. Той обича историята, посетил е много стари крепости в България и в Турция. търси същината на всяко нещо.
Малцина са хората, които имат готов отговор на въпроса от колко гранитни блока е сглобен паметникът на Альоша в Пловдив, но бай Хасан може със свойско намигване да ви светне, че главата на монумента е сглобена от три части – лява, дясна и горна.
Той е от онази категория планинци, на които годините не им личат. Все още върви по планинските пътеки с походката на млад елен. Преди години обаче получил тежко заболяване на коленете.
Обиколих много лекари, почти всички балнеосанаториуми и народни лечители в страната, но файда отникъде не видях, сподели възрастният човек.
Почти се бях отписал от този живот, когато някой ми подсказа простичка рецепта и реших да опитам. Трябваше да увия коленете си в кърпи, напоени с бензин, и да се опитам да издържа колкото мога, като същевременно се движа. Болките бяха неописуеми и първия път устисках едва 38 минути. Когато свалих кърпите, кожата на коленете ми бе почти изгоряла, но усетих облекчение на другите болки. След седмица реших да повторя процедурата и забелязах, че с лекота издържам вече 50-55 минути. След няколко повторения бях напълно здрав. Ходя навсякъде без бастун.
Любимите истории на бай Хасан са тези за Насреттин Ходжа и Хитър Петър. Знае десетки и ги разказва на младите с удоволствие.
Сега да си дойдем на думата за това кой дава разсъдъка на човека. Не сте готови с отговора, нали! Хайде, няма да ви мъча повече. В старите арабски книги пише, че когато Всевишният дава душата на човека, той казва: „Ето, давам ти тази душа, вземи я и я управлявай така, както искаш, но не допускай тя да те изкушава”. Това обаче не е разсъдъкът! Когато едно новородено бебе допълзи до огъня и се опари, втори път ще повтори ли същото? Разбира се, че не, казва бай Хасан. Значи опитът дава разсъдъка, затова никога не се страхувайте да експериментирате, съветва възрастният родопчанин.

‹ Назад